По принцип изборът на процесорен цокъл обикновено е ясен, стига разбира се, да имате възможност да избирате – вземате по-новата версия и се предполага, че всичко ще е точно. Това се случва няколко пъти през последните години, като типични примери бяха изборите между Slot1 и Socket 370, между Socket 423 и Socket 478 и т.н. Актуалният въпрос може би е изборът между Socket 754 и Socket 939 за процесорите на AMD, доколкото за тези на Intel нещата са ясни – изборът е LGA775, тъй като за Socket 478 няма дънни платки, използващи новите схемни набори и това лишава потребителите от достъпа до последните технологии. Нещо повече – новите модели от сериите Pentium D и Prescott 2M се продават само в LGA775 изпълнение.
Положението при моделите на AMD обаче не е толкова просто. Чисто теоретично, Socket 939 би трябвало да е по-добрата платформа, доколкото осигурява поддръжка на двуканална памет и на двуядрени процесори. За разлика от Intel обаче, AMD в съвсем близко бъдеще (в рамките на няколко месеца) ще представи нова платформа, която ще използва различна подредба на крачетата на процесора и съответно ще бъде несъвместима със старите платформи. Основното, което тя ще предложи, е поддръжката на DDR-2 памети. Заедно с това AMD планира много бързо да представи пълна фамилия от процесори – от бюджетни модели до такива, ориентирани към максимална производителност, за тази платформа, което на практика ще направи излишни и Socket 754, и Socket 939. Така че възможностите за ъпгрейд в бъдеще и за двете версии ще са силно ограничени.
Затова за желаещите все пак да закупят нов компютър или да извършат ъпгрейд от Socket A система например изборът на коя от двете да се спрат, може да е важен. Очевидните силни страни на Socket 939 са поддръжката на двуканална памет, поддръжката на двуядрени процесори и множеството дънни платки на базата на нови системни чипсети. За разлика от света на Intel обаче, тук потребителите не са изцяло ограничени – много от производителите на дънни платки предлагат модели, които използват новите схемни набори и за производството на Socket 754 модели. В същото време архитектурата на процесорите Athlon е ориентирана по-скоро към работа при ниска латентност на паметта и не получава чак толкова големи предимства от двуканалната памет. Реално при младшите модели във фамилията разликите в голяма част от случаите са под 10 %, което е незабележимо от потребителя. Така че единственото сериозно предимство на Socket 939 пред Socket 754 остава поддръжката на двуядрени процесори.
За сметка на това обаче през последната година – година и половина Socket 754 се превърна в бюджетната платформа на AMD. Това предлага едно много сериозно предимство пред Socket 939 – значително по-ниската цена. Минималната цена, на която можете да се сдобиете с дънна платка и процесор, в момента е около $120. В същото време само най-евтиният процесор за Socket 939, предлаган от AMD, струва около $130, и то в трей вариант. Сами виждате, че за бюджетно ориентираните потребители разликата може да се окаже решаваща. Разбира се, AMD не е зарязала 754 платформата изцяло в бюджетния сектор – на пазара все още могат да се намерят редица Athlon 64 модели и макар че плановете на компанията не предвиждаха смяната им от старото CG ядро (130-нанометров технологичен процес без поддръжка на SSE3 и новата версия на контролера на паметта) към по-новите ревизии, това все пак се случи. Освен моделите Sempron в момента се появяват и Athlon 64 за този процесорен цокъл, които са произведени по 90-нанометрова технология. На практика това означава, че овърклокърите няма от какво да се разочароват, тъй като се предполага, че те ще им осигурят сравними резултати, при това на по-ниска цена.
Вече споменах, че производителността между двете платформи в повечето случаи не се различава много, но предполагам ще е добре да поговорим малко повече по този въпрос. Доколкото самото ядро е еднакво за всички Athlon 64 процесори, то основните разлики в производителността идват от тактовата честота, обема на кеш паметта от второ ниво и от производителността на интерфейса към паметта. При сравняването на два модела с еднаква тактова честота разликите ще се дължат само на обема на кеш паметта и броя на каналите към паметта, които се поддържат. Тестовете, които съм провеждал на двете платформи през последните няколко месеца, ме доведоха до следните изводи:
– От една страна, като цяло обемът на L2 кеш паметта не е толкова решаващ фактор за производителността на Athlon 64 в сравнение с предишното K7 поколение или Pentium 4 на Intel. Разбира се, количеството не е съвсем за пренебрегване, както показват и резултатите на Sempron със 128 KB L2 кеш. В общия случай обаче разликите при една и съща тактова честота не са чак толкова големи. В същото време за моделите за Socket 754 обемът на кеш паметта има малко по-висока тежест в сравнение с тези за 939 поради по-ниската пропускателна способност на паметта. Част от разликите могат да се прикрият с повишаване на тактовата честота, така че доста евтините Sempron 2800+ с помощта на овърклок могат да се превърнат в съвсем реални конкуренти примерно на Athlon 64 3500+.
– Както споменах, архитектурата на процесорите на AMD получава повече предимства от ниската латентност към паметта, отколкото от високата пропускателна способност. Това обаче не е изцяло вярно. Оптималната производителност се постига при ниска латентност и определена пропускателна способност. Реално едноканалната DDR400 памет не е достатъчна за по-бързите модели. В общия случай за Athlon 64 оптималната пропускателна способност лежи между 4,5 и 5,5 GB/s. Очевидно двуканалната DDR400 памет им дава повече, отколкото могат да използват. От своя страна едноканалният вариант съвсем реално може да опре в недостиг на пропускателна способност. Още нещо е важно да се отбележи – латентността на паметта за Athlon 64 се влияе повече от тактовата честота на паметта и по-слабо от таймингите, при които тя работи. Обикновено високочестотна памет с консервативни тайминги ще се окаже по-добър избор от нискочестотна памет с много натегнати тайминги. Като цяло това работи повече в полза на Socket 754 процесорите, доколкото, ако ги комплектувате с бърза памет, при тях ще получите по-голямо предимство от овърклокването на паметта в сравнение с моделите за Socket 939. Разбира се, казаното важи преди всичко, ако смятате да се занимавате с овърклокване.
И накрая отново няколко думи за потенциалния ъпгрейд. Ако се замисляте дали да не си вземете Socket 939 машина с някой от младшите Athlon 64 и в някой щастлив ден да преминете към двуядрен модел, то помислете и за другия вариант – ако този щастлив ден е след повече от половин година, ъпгрейдът към двуядрен модел за “остарялата” тогава Socket 939 платформа може да не е толкова изгоден. Смятам, че възможността да се вземе сега Socket 754 + някой евтин Sempron и след половин до една година да се използват спестените пари за покупка на двуядрен модел за бъдещия Socket AM2 може би ще е по-добър вариант в сравнение с придържането към Socket 939. Е, ще трябва да извършите една смяна на дъно в повече.
С това не искам да смятате, че ви насърчавам да вземате Socket 754 на всяка цена. Просто искам да разсея популярното схващане, че това е една твърде остаряла платформа, която няма смисъл да се разглежда като вариант за покупка на нов компютър. Просто я имайте предвид, за да може да извлечете максимум производителност според заделените за покупката финанси.
Римските пътища в България и съвремените...
Вариант Б - Събота късен следобед
18.05.2007 09:41
22.03.2008 03:48
25.11.2011 05:17
21.10.2012 05:32
21.10.2012 09:04
28.10.2012 05:14
29.10.2012 22:31
